Да, ама не! Такъв лекар съществува. И това сте самите Вие. Да, точно Вие! Единствено на себе си можете да разчитате 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Следва продължение…

Притчата за какавидата

Вероятно повечето от вас са я чували или са я чели някъде, а други – любители на турските сериали по нашите ефирни телевизии – са я и виждали. За тези, които нито са я чували, нито са я виждали ще я разкажа накратко.

Един от излъчваните в следобедните часове сериали започва винаги с това: Един дядо и неговият внук седят под едно голямо дърво. Дядото намира една какавида и я подава на детето. То я взима в ръка и любопитно започва да я оглежда. Детето вижда, че обвивката е леко пропукана и пита дядо си какво е това. Дядото му обяснява, че това е какавида на пеперуда, която е обвита в пашкул и един ден тя разкъсва този пашкул и от него излита самата пеперуда. Тогава детето му предлага да помогне на пеперудата да излезе и разкъсва обвивката. В този момент от вътре се показва една малка бяла пеперуда и литва, но лети на няколко метра и пада мъртва в тревата. Тогава детето се затичва, взима пеперудата и тъжен пита дядо си защо е умряла, като той и е помогнал и тя е литнала. Тогава дядото му обяснява, че в голямото си желание да и помогне то я е обрекло на гибел. Пеперудата трябва сама да разкъса обвивката и едва тогава тя ще бъде силна и ще може да оцелее.

За побутването

Представете си следната ситуация: Вие стоите прав и искате да тръгнете, но без да си мърдате краката. Тогава молите приятел да ви побутне леко отзад. Какво мислите, че се случва? Става това, че вие падате по лице или другият вариант -  правите една крачка напред и се задържате прав.

Направете, ако искате и този експеримент: Седнете на един стол и пробвайте да станете от стола без да си местите краката. Какво се случи? Нека позная – вие не можете да станете.

В момента се сещам и за една страхотна мисъл, която видях преди време като „Аламинут на деня“ в предаването „Аламинут“: „В живота няма вечни двигатели, но има вечни спирачки.“

До кога все ще натискаме спирачките и все ще чакаме някой да ни побутне отзад та да тръгнем напред?

А вие от кой от двата типа хора сте:

1) тези дето все мрънкат и се оплакват от цялата държава и все чакат някой отвън да дойде и им помогне или

2) от тези, дето вярват в собствените възможности и виждат възможности в трудностите, а не трудностите във възможностите?

Тогава, ако сте от втория тип, това предложение е за Вас:

Специално за Вас!

Присъединете се към нашия екип и бъдете успешен! Подайте своята заявка за успех от тук: